Тъй както си зареяно вървях  
  Сред ливада от зелена пелерина    
  Усмихната и нежна там съзрях  
  Разкошно стройна четирилистна детелина
       
 Инстинкт за собственост и слава,
 за вяра, че много щастие ми дава,
 наведе ме към нея... с рязък жест    
 ръка поведе ми да я обсебя,
 но в миг събудено се спрях.    
 Размислих.   Да я откъсна –не посмях!  
                     
 О, как раздираше ме събланта,
 да си я имам, да си я моя.    
 Уверен да съм, че ми е в дланта    
 Макар на гибел да я обрека          

Нали късмет в ръце си ще положа               
и няма повече живота да гълча.    
Гаранция за щастие ще сложа    
в красив хербарий и увековеча.          

Или да я оставя, да я подмина    
щастлива да е в своя свят.    
Сред сетрици да блести сияйно дивна,    
да пие радост, галена в прохладен хлад.    
Макар с поверие да се размина    
и сам да продължа   валат.          

Моменти случват се в живота    
единствено на себе си да не държиш.    
Да надмогнеш егото, макар и без охота,    
да превъзмогнеш себе си, дори да се лишиш.          

Защо ти е едно изсъхнало стебло,    
едно стебло прекършено от тебе!    
Един безсмислено отнет живот    
в разцвета на отреденото му време.

Невъзможно е звездата падаща да задържиш,
нито мига прекрасен в шепи да затвориш.      
Единственото място е на тях да отредиш
сърцето си, да бъдат с теб където и да бродиш.        

Със съвестта си продължих самотен,    
но вярвам силно, че не съм валат.    
Щом в теб остане да живее спомен,
завинаги обречен си да си богат!
                  
                         
                                   



                                      
          

...Невъзможно е звездата падаща да задържиш,
нито мига прекрасен в шепи да затвориш.
Единственото място е на тях да отредиш
сърцето си, да бъдат с теб където и да бродиш...
Какви красиви мисли за щастието в краткия миг на душевна борба ...
Поздрав и за музикалния избор .
Благодаря ти ,толкова се радвам !

Радва ме, че си поспряла до детелинката !Аз затова я и оставих, да се радват и други, защото тя е символ. А сиволът не е само за един – колкото повече, толкова повече....
Благодаря ти от сърце!

четирилистна детелина ...не бих . Силно ме докосна твоето послание ,
само й се порадвах . Нека и други да я видят и отминат с радост в душата ...
Тя е само символ ,красив символ .
Много щастие и обич по пътя ти ,приятелю !

Поздрави за стиха вплел в рими детелини и особено една, оставила ти спомен
"Щом в теб остане да живее спомен,
завинаги обречен си да си богат!"

Това означава, че не си живял напразно! Бъди богат на спомени пълни със случващото се - хубаво!!
Светла неделя!

И не мисля, че трябва да изпадаме в крайности. Нито прекалени светци. Всеки решава според случая и каквото да реши е в рамките на допустимото и оправданото. Аз наистина я оставих, но бяхме двама и двамата я видяхме. Защото радостта от срещата бе споделена. Ако бях сам сигурно и аз щях да я откъсна, за да я споделя. Знам ли. Хубав ден....и повече зелен!

Спомените ни връщат чувствата съхранени както изсушената билка е съхранила ароматите. Както песента, която ни дарява дозата желано от нас настроение и ни понася на любими вълни винаги, когато е пуснем. Желая ти към хербария от спомени да прибавиш много ценни екземпляри!

Но въпреки това ,наистина е чудесно да оставиш в щастието
да се спъне и друг . Въпреки ,че има случаи ,когато отчаяно търсиш
детелината с четири листа ,за да зарадваш и дадеш вяра и надежда
на близък човек ,да помогнеш .Мисля ,че не сме светци
и не бихме изпаднали в крайности .
Приятно ми беше отново да посетя блога ти , радвам се ,че и Ати е спряла до твоята детелина ...Чудесен постинг !
Поздрав и приятен ден !

детелината може да бъде под различни форми. Какво да кажа за твоите постинги, освен че са едни четирилистни детелини, оставени от тебе и ние да се спънем в красоти, мелодии , светоглед, позитивизъм. Че ни даряваш щастие. Ати – също. Някои хора са четирилистни детелини.

И да, съгласна съм с мъдрите ти слова:
"Невъзможно е звездата падаща да задържиш,
нито мига прекрасен в шепи да затвориш.
Единственото място е на тях да отредиш
сърцето си, да бъдат с теб където и да бродиш"

Хубаво е, че миговете не можем да събираме, инак пак щяха да бъдат оградени с високи зидове, бодлива тел и надпис-частна собственост! А са около нас и ние само трябва да си ги намираме, като пчеличките – от цвят на цвят, от аромат на аромат,да пием от нектара преминавайки през живота.

stihotvorenie. Prekrasno e. No za sujalenie az tryabva da si priznaya i da si prostya sama na sebe si, che imam i pazya edna otkusnata chetirilistna detelina .....

Това е само едната страна на монетата-погледнал съм от идеалистичната страна, но животът е реален и в него нещата не се подминават, а се случват!
Наскоро имах труден момент, а в такива моменти сме най-суеверни! Сетих се, че на едно място пак така оставих детелинка. Беше ми нужна срещата с нея!Тайно се надявах да си ме чака. Знаеш ли, върнах се, дълго я търсих, но вече я нямаше, времето й беше изтекло…. и все повече си мисля, че в патоса си не съм бил прав, че има моменти, които са само и единствено за нас!
Много благодаря за присъствието ти и коментара!

e ryaduk dar. Takuv pogled pritejavat maltzina. Shte zapazya stihotvorenieto ti zashtoto za men to nosi edno naistina vulshebno poslanie.

Oт как видях прелестните ти картички, малко съм разколебан, кое по-ще ме зареди- една среща с облъчваща настроение картичка или с героиня от поверие, която пък ще взема и да подмина, без да я докосна според посланията ми:))
Хубав вторник-красив като твое творение!

neya nyama da podminesh lesno :) I blagodarya za hubavite otzivi otnosno moite kartichki.

Да, егоистично е да откъсваме Цветята на щастието...

Прекрасно

Обаче тази "събланта" ме издразни. Ясно е, че е съблазънта, но все пак...
Мисля, че "мисълта" ще пасне по-добре без да разваля римата.

Брависимо,
Коста